"Метаморфозата" на Франц Кафка и нововъведенията в романа на XX век
Автор:
Николай Узунов
Резюме:
Статията "Метаморфозата" на Франц Кафка и нововъведенията в романа на XX век" извежда на преден план проблема за взаимоотношението между литература (художествена творба) и философия. Съществува ли взаимовръзка между двете сфери и до каква степен художественият текст може да бъде интерпретиран чрез философски концепти? Основният тематичен източник, който служи като основа в интерпретацията на героя на Кафка – Грегор Замза – е едно от 'ранните' произведения на Едмунд Хусерл – "Феноменология на вътрешното време-съзнание". Централен е проблемът, както за т.нар. поток на съзнанието, така също се поставя въпросът и за фантазмените образи и тяхната същност. Какво представлява акта, наречен cogitatum и по какъв начин той се съотнася с живата действителност? Способни ли сме да описваме напълно дескриптивно живота на съзнанието или, като част от потока на cogito, или сме брикольори-креатори, които винаги съставят отделен разказ за самите себе си?
Анализът на "Метаморфозата" на Франц Кафка се гради върху подобен род въпроси и използва редица философски търсения, сред които са, както тези на Едмунд Хусерл, така също и някои от изследванията на Франц Брентано, Мартин Хайдегер и Пол Рикьор.
Два са основните аспкета на статията – връзката между литература и философия и проблемът за Phantasiebewu?tsein, а заедно с тях и тези за: края на субективността, реалната идентичността на Аз-а и възможните алтернативи пред изкуството за езика на философията, както и на самата филсофия, която според мнозина автори от XX век се намира във все по-голяма криза.
Пълен текст:
"Метаморфозата" на Франц Кафка и нововъведенията в романа на XX век
Ключови думи:
фантазия, Хусерл, фантазен образ, Кафка, Брентано, модерен роман
Публикувана в:
Списание на Институт за модерността, брой 8 "Обекти и чувства" / август 2011, issn 1313-9835